Фармакогенетичното изследване анализира генетичния профил на човека, за да предвиди как лекарствата ще действат в организма му. Като установява генни варианти, свързани с метаболизма на лекарствата, тяхното действие и страничните им ефекти, то помага на лекарите да изберат най-ефективното и най-безопасното лечение и да сведат страничните ефекти до минимум. То е основна част от персонализираната медицина.

Какво изучава фармакогенетиката

В рамките на персонализираната медицина фармакогенетиката изследва защо хората реагират различно на едно и също лекарство поради разлики в гените си. Генетичните вариации в системите, които метаболизират дадено лекарство, или в мишените, чрез които то действа, могат да променят доколко добре действа лекарството и колко вероятно е то да предизвика нежелани реакции при някои хора. Някои генетични тестове, които вече се използват, могат предварително да сигнализират за ситуации, които биха довели до ненужно лечение или до висок риск от странични ефекти.

Как работи изследването в нашата лаборатория

Лабораторията по клинична фармакогенетика изолира ДНК или РНК от кръв или други тъканни проби, взети от пациента. След това тези проби се използват или за генотипиране, или за измерване на нивата на генна експресия.

За генотипиране лабораторията използва:

Конвенционална PCR (полимеразна верижна реакция)
Анализ на полиморфизма на дължината на рестрикционните фрагменти (RFLP)
Секвениране
PCR в реално време – за по-прецизни анализи

Генотипирането понякога допълва фенотипните изследвания, а понякога ги предшества. Установяването на връзката между генотипа и фенотипа позволява на екипа да изгради програма за лечение, която е по-ефективна, постига резултати за по-кратко време и свежда страничните ефекти до минимум.

Основни анализирани гени

CYP2D6
CYP2C9
CYP2C19
CYP1A2
CYP3A4
Полиморфизми на 5HTT
Полиморфизми на COMT

Защо е важно индивидуализираното предписване

Днес лекарствата обикновено се предписват по един от два начина:

Проба и грешка: прилагат се лекарства, докато някое не покаже ефект.
Подход, основан на протокол: първо се поставя диагноза, след което лекарствата се прилагат според дървото на решенията в протокола за лечение.

Фармакогенетичните изследвания добавят две ключови клинични приложения:

Оценка на повлияването от лекарството: установяване кои пациенти е вероятно да се повлияят добре от дадено лекарство и кои не, така че ефективните схеми на лечение да бъдат индивидуализирани.
Предотвратяване на страничните ефекти: предварително установяване на пациентите, при които е вероятно да се появят странични ефекти, което намалява този риск и прави лечението по-безопасно.

Лабораторните изследвания подпомагат и двете цели. Терапевтичното лекарствено мониториране (TDM) измерва количеството на лекарството в кръвта, което показва как организмът на човека реално го преработва; фенотипирането може да се извърши и с „пробно лекарство“. В обобщение, фармакогенетиката използва генетичния профил на пациента, за да предвиди повлияването от лекарствата, взаимодействията и страничните ефекти, и така помага за изграждането на индивидуализирано лечение.

В Турция терапевтичното лекарствено мониториране е ограничено и разчита на неспецифични методи. Фармакогенетиката има за цел да направи лекарственото лечение по-ефективно и по-безопасно, като развива индивидуализираното лечение, а напредъкът в тази област може да подпомогне по-доброто овладяване на заболяванията и по-доброто повлияване от лечението.

За какво се използват фармакогенетичните тестове

Прогнозиране на повлияването от лекарството: проверка дали дадено лекарство съответства на генетичния профил на човека. Лекарствата може да действат различно при всеки човек и изследването помага да се предвиди как дадено лекарство ще подейства при състоянието на конкретния човек.
Коригиране на дозата: генетичните различия влияят върху метаболизма на лекарствата, затова изследването може да бъде от решаващо значение за намиране на правилната доза. Съобразяването на дозата с генетичния профил може да направи лечението по-ефективно и да намали страничните ефекти.
Намаляване на страничните ефекти: някои странични ефекти се дължат на генетични вариации. Изследването може да предвиди за кои от тях човекът е изложен на риск и да помогне лечението да стане по-безопасно.
Изясняване на резистентността към лечение: когато пациентът не се повлиява от определени лекарства, изследването може да помогне да се разкрие причината и да посочи алтернативни възможности.
Оценка на лекарствените взаимодействия: изследването може да помогне да се прецени как няколко едновременно приемани лекарства взаимодействат в организма, което е важно за безопасността и ефективността на комбинациите.
Разработване и избор на лекарства: фармакогенетичните изследвания се използват при разработването на нови лекарства и при преценката дали те са подходящи за пациенти с определени генетични профили, като помагат за създаването на по-целенасочени лечения.

Брошура: Персонализирана медицина

Изтеглете брошурата „Персонализирана медицина: клинична фармакогенетика, възможности за лечение, основани на генетиката“ (PDF, на турски език).

Списък на молекулите за TDM

В таблицата по-долу са изброени активните вещества, обхванати от терапевтичното лекарствено мониториране (TDM), с времето на полуживот, терапевтичния диапазон, прага за тревога и степента на препоръка за TDM за всяко лекарство.

Източник: AGNP Consensus Guidelines for Therapeutic Drug Monitoring in Neuropsychopharmacology (Hiemke et al., Pharmacopsychiatry 2018;51:9–62). Диапазоните са предназначени за лекарите, а не за самостоятелно тълкуване на резултатите от пациентите; моля, обсъдете резултатите си с Вашия лекар.

№	Активно вещество	Време на полуживот (t½), часове–дни	Терапевтичен диапазон	Праг за тревога	Степен на препоръка за TDM
1.	Алпразолам	12–15 ч	20–40 ng/mL	100 ng/mL	3
2.	Акампрозат	3–33 ч	250–700 ng/mL	1000 ng/mL	3
3.	Амисулприд	12–20 ч	100–320 ng/mL	640 ng/mL	1
4.	Амитриптилин + нортриптилин	10–28 ч + 18–44 ч	80–200 ng/mL	300 ng/mL	1
5.	Арипипразол	60–80 ч	100–350 ng/mL	1000 ng/mL	2
6.	Азенапин	13–39 ч	1–5 ng/mL	10 ng/mL	4
7.	Атомоксетин	2–5 ч	200–1000 ng/mL	2000 ng/mL	3
8.	Бупропион + хидроксибупропион	1–15 ч + 17–47 ч	850–1500 ng/mL	2000 ng/mL	2
9.	Буспирон	1–5 ч	1–4 ng/mL	30 ng/mL	3
10.	Карбамазепин	10–20 ч	4–12 µg/mL	20 µg/mL	1
11.	Карбамазепин-10,11-епоксид	-	0,4–4 µg/mL	4 µg/mL	-
12.	Хлорпромазин	15–30 ч	30–300 ng/mL	600 ng/mL	2
13.	Циталопрам	38–48 ч	50–110 ng/mL	220 ng/mL	1
14.	Кломипрамин + N-дезметилкломипрамин	16–60 ч	230–450 ng/mL	450 ng/mL	1
15.	Клоназепам	19–40 ч	4–80 ng/mL	100 ng/mL	3
16.	Клозапин + норклозапин	12–16 ч	350–600 ng/mL	1000 ng/mL	1
17.	DDTC-ME (метаболит на дисулфирам – метилов естер на диетилтиометилкарбамата)	6–9 ч	270–310 ng/mL	500 ng/mL	3
18.	Диазепам + нордазепам	24–48 ч	100–2500 ng/mL	3000 ng/mL	4
19.	Донепезил	70–80 ч	50–75 ng/mL	75 ng/mL	2
20.	Дулоксетин	9–19 ч	30–120 ng/mL	240 ng/mL	2
21.	Есциталопрам	27–32 ч	15–80 ng/mL	160 ng/mL	2
22.	Флуоксетин + норфлуоксетин	4–6 дни	120–500 ng/mL	1000 ng/mL	3
23.	Флупентиксол	20–40 ч	0,5–5 ng/mL	15 ng/mL	2
24.	Флуфеназин	16 ч	1–10 ng/mL	15 ng/mL	1
25.	Флувоксамин	21–43 ч	60–230 ng/mL	500 ng/mL	2
26.	Габапентин	5–7 ч	2–20 µg/mL	25 µg/mL	3
27.	Халоперидол	12–36 ч	1–10 ng/mL	15 ng/mL	1
28.	Имипрамин + дезипрамин	11–25 ч + 15–18 ч	175–300 ng/mL	300 ng/mL	1
29.	Лакозамид	10–15 ч	1–10 µg/mL	20 µg/mL	3
30.	Ламотрижин	14–104 ч	1–15 µg/mL	20 µg/mL	2
31.	Леветирацетам	6–8 ч	20–40 µg/mL	50 µg/mL	4
32.	Лоразепам	12–16 ч	30–100 ng/mL	300 ng/mL	4
33.	Мапротилин	20–58 ч	75–130 ng/mL	220 ng/mL	2
34.	Мемантин	60–100 ч	90–150 ng/mL	300 ng/mL	3
35.	Метформин	6,2 ч	1–2 µg/mL	5 µg/mL	-
36.	Метилфенидат	2 ч	6–26 ng/mL	50 ng/mL	3
37.	Миансерин	14–33 ч	15–70 ng/mL	140 ng/mL	3
38.	Милнаципран	5–8 ч	100–150 ng/mL	300 ng/mL	2
39.	Миртазапин	20–40 ч	30–80 ng/mL	160 ng/mL	2
40.	Моклобемид	2–7 ч	300–1000 ng/mL	2000 ng/mL	3
41.	Модафинил	10–12 ч	1000–1700 ng/mL	3400 ng/mL	3
42.	Налтрексон + 6β-налтрексол	2–5 ч + 7–13 ч	25–100 ng/mL	200 ng/mL	2
43.	Оланзапин	30–60 ч	20–80 ng/mL	100 ng/mL	1
44.	Опипрамол	11 ч	50–500 ng/mL	1000 ng/mL	3
45.	Окскарбазепин (10-хидроксикарбазепин)	10–20 ч	10–35 µg/mL	40 µg/mL	2
46.	Палиперидон (9-хидроксирисперидон)	17–23 ч	20–60 ng/mL	120 ng/mL	2
47.	Пароксетин	12–44 ч	20–65 ng/mL	120 ng/mL	3
48.	Пимозид	23–43 ч	15–20 ng/mL	20 ng/mL	3
49.	Прамипексол	8–12 ч	0,4–1,2 ng/mL	15 ng/mL	3
50.	Прегабалин	5–7 ч	2–5 µg/mL	10 µg/mL	3
51.	Кветиапин	6–13 ч	100–500 ng/mL	1000 ng/mL	2
52.	Ребоксетин	13–30 ч	60–350 ng/mL	700 ng/mL	3
53.	Рисперидон + 9-хидроксирисперидон	2–4 ч + 17–23 ч	20–60 ng/mL	120 ng/mL	2
54.	Ривастигмин	1–2 ч	8–20 ng/mL	40 ng/mL	3
55.	Сертиндол	55–90 ч	50–100 ng/mL	200 ng/mL	2
56.	Сертралин	22–36 ч	10–150 ng/mL	300 ng/mL	2
57.	Сулпирид	8–14 ч	200–1000 ng/mL	1000 ng/mL	2
58.	Тианептин	2,5–3 ч	30–80 ng/mL	160 ng/mL	3
59.	Топирамат	19–23 ч	2–10 µg/mL	16 µg/mL	3
60.	Тразодон	4–11 ч	700–1000 ng/mL	1200 ng/mL	2
61.	Трифлуоперазин	-	1–2,3 ng/mL	-	-
62.	Венлафаксин + O-дезметилвенлафаксин (ODV)	3–7 ч + 10–17 ч	100–400 ng/mL	800 ng/mL	2
63.	Валпроева киселина	17–30 ч	50–100 µg/mL	120 µg/mL	1
64.	Вортиоксетин	57–66 ч	10–40 ng/mL	80 ng/mL	2
65.	Зипразидон	4–8 ч	50–200 ng/mL	400 ng/mL	2
66.	Золпидем	1–4 ч	80–160 ng/mL	320 ng/mL	4
67.	Зуклопентиксол	15–25 ч	4–50 ng/mL	100 ng/mL	3

Депресия Може да помогне при избора на лекарство или доза
Биполярно разстройство Може да помогне при избора на лекарство или доза
Шизофрения и психоза Може да помогне при избора на лекарство или доза

Фармакогенетично изследване